Предистория на фалитаПричините за икономическата криза в Гърция са няколко: търговски дисбаланс между Германия и Гърция, тайни дългове на предходните гръцки правителства (укрити с мълчаливото одобрение на банките на Уолстрийт), световната икономическа криза от 2007-08 г. и недостатъците в изграждането на Еврозоната.

За да влезе в Еврозоната през 2001 г., бюджетният дефицит на Гърция трябваше да бъде под прага (3% от БВП), определен с Договора от Маастрихт. През 2009 г. правителството на ПАСОК разбира, че отиващото си правителство е укривало своите дефицити от европейските органи, с помощта на суопове за кредитно неизпълнение, продадени им през 2002-06 г. от Голдман Сакс /инвестиционна банка – б.р./Страната е изправена пред дефицит от 12% от БВП, благодарение на екстравагантните военни разходи, данъчни облекчения и укриване на данъци от богатите.

Когато Гърция се присъедини към ЕС през 2001 г., доверието в гръцката икономика се разрасна и последва голям икономически бум. Но след финансовата криза през 2008 г., всичко се обърна.Европа влезе в рецесия, но Гърция, като една от най-бедните и най-задлъжнели държави, бе ударена особено силно.Драхма или евро?Ако Гърция реши да се откаже от еврото, би могла да засили икономиката си чрез връщане към своята валута – драхмата. Стойността на драхмата на международните пазари ще падне, което ще я направи по-конкурентоспособна във външния износ. На много страни ще им бъде по-изгодно да купуват евтини гръцки стоки, за да реализират по-отчетливи печалби при тяхната продажба. Засилването на търсенето на евтината гръцка стока, ще насърчи вътрешните инвестиции, заради по-ниските лихвени проценти на гръцкия финансов пазар. Насърчаването на вътрешните инвестиции ще облекчи гърците при обслужване на личните им кредити.

Но Гърция е обвързала своята парична политика с останалите страни от ЕС. Доминираната от Германия Европейската централна банка наложи монетарна политика, която е удобна за Германия, съобразена е с нейните нужди, но доведе Гърция до икономическа депресия.Гърция бе притисната между съкрушителното дългово бреме – 177% от БВП и дълбоката депресия, което я постави пред невъзможността да събира парите, които й трябваха за плащанията по дълга.Всички данъчни реформи, или съкращаване на разходите с цел да се изплати дълга, само ще задълбочат кризата.През последните пет години Гърция води преговори с Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд („Тройката“) за финансова помощ и намаляване на дълговата тежест. От 2010 г. Тройката предоставяше заеми на Гърция с условие, че страната ще повиши данъците и ще съкрати бюджетните разходи. Тези политика допринесе само за увеличаване на безработицата и нивото на бедност, което доведе до масово недоволство сред обикновените гърци. Те бяха недоволни , че Гърция не може да събере пари, за да изплати дълговете си, и ще продължи да взима нови кредити.

Тайни заеми, укрити данъци от гръцката олигархия, лесно ли се харчат народни пари?!Европа носи отговорност за фалита, но и Гърция не е непорочна. Финансовата криза показа, че гръцките правителства в продължение на години са теглили заеми, без повечето от тях да бъдат оповестявани публично. Държавата, в условия на завишаващ се дефицит, е решавала проблема с нови дългове. Като член на ЕС, тя бе длъжна да поддържа дефицит до 3 % от БВП, а на дълга си до 60% от БВП. Но Гърция прие офертите на банки като Goldman Sachs и JPMorgan Chase и съветите им как да заобиколи тези правила за нови заеми, за да се даде възможност за засилване на потреблението.Разминаването е огромно. На 5 ноември 2009 г., новоизбраният премиер, социалистът Георгиос Папандреу, призна, че за тази година бюджетният дефицит ще бъде 12,7% от БВП. Финансите на страната бяха в много по-тежко състояние, отколкото някои – особено онези, финансирали гръцкото правителство чрез закупуване на облигации, бяха разбрали.В същото време, укриването на данъци от гръцките граждани и предприятия беше и си остава огромен проблем.Проучване от 2012 г., сравняващо данните за банковите влогове с правителствената информация за платени данъци показа, че истинските доходи на средностатистическия грък са около 92% по-високи в сравнение с приходите, които те докладват на правителството. Укриването на данъци съставлява половината от дефицита на Гърция за 2008 г. и 1/3 от дефицита за 2009 г.Лошото управление на гръцкия бюджет и укриването на данъци е хроничен проблем в Гърция.Но не се подвеждайте: реалната причина за кризата е, че икономиките в Европа се сринаха. Европейската централна банка е действала в интерес на богатите северни страни като Германия, и против интересите на по-бедните южни страни като Гърция.

СИРИЗА обеща промени, но има ли нужда Европа от Гърция?След победата през януари 2015 г. на СИРИЗА, нейният лидер и настоящ министър-председател Алексис Ципрас, си постави за цел да предоговори условията по спасителния план, да облекчи исканата програма за строги икономии.Но това е невъзможно, защото СИРИЗА не разполага с финансови лостове за въздействие.Преди няколко години, излизането на Гърция от еврозоната щеше да бъде катастрофа. Чуждестранните банки държат част от гръцкия дълг и един фалит можеше да ги направи по-бедни. Но сега чуждестранните банки не държат толкова много на гръцкия дълг, те контролират части от дълга на Португалия, Испания, Ирландия и други слаби държави, и нямат причина за притеснение.Гръцките лидери направиха редица отстъпки – отказ от дадените обещания за увеличение на минималната работна заплата, за отлагане на убийствения спасителен план за четири месеца. Претърпяха неуспех.В крайна сметка гръцкото правителство се отказа от опитите да се разбере с кредиторите и в неделя избирателите ще решат дали да приемат условията им.

Думам ти, мъжо, сещай се снахо!Защо ЕС изисква от Гърция строги бюджетни икономии? И защо европейските кредитори са толкова непреклонни?Да погледнем проблема от гледната точка на кредитора:Част от парите за кредитиране на Гърция идват от МВФ и Европейската централна банка. Но идват и от Германия.Ако сте германски политик, вие не искате Гърция да рухне, не искате Еврозоната да се провали, не искате да подтикнете и други държава да я напуснат.Но в същото време знаете, че не е справедливо да използвате парите на собствения си народ, за да субсидирате страна, която не си събира данъците; която по традиция раздава държавни работни места за политически услуги и заслуги.Не изглежда справедливо.Какво може да спре Гърция да трупа нови дългове, които отново ще провокират подобна криза?От гледна точка на европейските кредитори, начина по който може да се направи, е чрез дълбоки реформи, като условие за нови спасителни кредити. Тогава и помощта ще им носи дивиденти – кредитите се връщат с лихви, а това е добре за германския избирател.Проблемът е, че Гърция не се нуждае от сериозни реформи.Проблемът е, че за сериозни реформи не се дава рамо с убийствени мерки за строги икономии, под претекст да се развива икономиката на Гърция и другите европейски държави.Икономиите съсипват икономиките, бизнеса и освобождават място за големите и развити държави – те стават собственици на преобладаващата част от европейските пазари.Германците и други северни европейци използват ЕС за личните си интереси.Те знаят, че паричната политика на Европейската централна банка работи за тях, и не са особено притеснени, че доведоха Гърция до депресия. И тъй като германците контролират ЕЦБ и паричната й политика, Гърция е безпомощна.Гърция може да се справи, ако германците се съгласят да компенсират разрушителната си политиката, като не пречат на гърците да си стъпят на краката. Но германците и техните съюзници няма да направят това.