Можем да бъдем дълбоко благодарни на БПЦ за публично обявената позиция против Истанбулската конвенция. Истанбулската конвенция е мерзост и подлост пред Бога. Тя е концептуално богоборство. Истанбулската конвенция иска да превърне нормите в ненорми. Да обяви нормалните за ненормални. Да развее мерзостта като знаме, като знаме на прогреса. Това е път към репресиране на нормалните. Ще се започне с ограничаване на правата на нормалните. Ще започнат „легитимно“да ги репресират. Много от малцинствата вече имат очевидни предимства пред мнозинството. Те могат да си позволят неща, които мнозинството не може да си позволи. Например: „такива“ въпроси могат да се задават публично, а „такива“ въпроси не могат да се задават. „Такива“ неща могат да се говорят, а други, които поставят под съмнение налаганите със сила постмодернистки„ценности“ 😉 не могат. Забранено е. Истанбулската конвенция е крачка към легализиране на всичко, което е девиантно и не е съвместимо с православните християнски ценности. Тя е мощен разрушителен удар върху цивилизационния код на българския народ, върху неговите следващи поколения. Пътят очертан от Конвенцията е път към деградиране на християнските ценности. Всяка една християнска ценност се заменя с определена постмодернистка „ценност“, която се отхвърля от мнозинството българи. Това е процес, който води да саморазрушаване. С легендата, че се налагат нови свободи и ценности, че това е „европейско“, се изгражда постепенно един жесток тоталитаризъм, добре познат в миналото. Даже по-страшен. Възниква въпросът: Дали е разумно да подписваме и ратифицираме „на конвейер“ , без да се замисляме международни конвенции, които са над нашето национално законодателство?
Забележка: Смущаващо е, че през последните дни върви масирана обработка на общественото мнение чрез медиите. Постоянно се говори за насилие срещу жени и деца. Не, че няма такова нещо. Но смущаващо е, че точно в този момент темата се преекспонира в медиите.
