Не ме интересува дали руският император е имал други стратегически интереси, важното, че България я има

Вестник ЗОРА - Интересните новини на едно място!


 

Не ме интересува дали руският император е имал други стратегически интереси, важното, че България я има


В нашето отечество съществуват хора, които не могат да се примирят с идеята, че не американските морски пехотинци са ни освободили, а така мразените от тях руснаци, а не е ясно дали това, което наричаме с гордост България, днес щеше изобщо да го има.

Не знам откъде произлиза модата да се подценява датата 3-ти март и постоянно да ни се обяснява как това не е най-подходящият национален празник. Точно обратното. Няма друга дата, която да може да е празник на нацията, освен тази. 3 март възражда българската държавност, донася свободата по тези изтормозени земи, а значи и възстановява бъдещето ни като независим народ. И Русия е страната, която ни помага в този процес.

Абсолютно ми е безинтересно дали руският император е имал други стратегически интереси. Важното е, че няма съвременен българин, който да не е свързан пряко с 3 март. Без тази дата вероятно повечето от нас нямаше да ни има, а не е ясно дали това, което наричаме с гордост България, днес щеше изобщо да го има. Заради това приемам дебатите върху 3 март, но не и отричането на тази дата като национален празник.



В нашето отечество съществуват хора, които не могат да се примирят с идеята, че не американските морски пехотинци са ни освободили, а така мразените от тях руснаци. И атаката срещу 3 март носи политическа характер. Тя е начин на мракобесите да се опитат да пренапишат историята, да подменят фактите и да установят завинаги диктатура на лъжата.



Именно за да не стане горното факт, аз се чувствам длъжен да напиша това встъпление. То не е опит за цензура, а начин да обясня своята собствена истина.

Румен Петков

Главен редактор та "Поглед.инфо"

За националния празник на страната

Важен е въпросът каква дата от историята на един народ трябва да бъде обявена за официален национален празник. От една страна, е необходимо тази дата да отразява явление, което предизвиква безспорна гордост у самото население на държавата. От друга страна, тя трябва да бъде с разбиране уважавана от международната общественост, заради ролята, която въпросното събитие е изиграло при създаването на съвремената цивилизация.

Изхождайки от тези съображения, например, официалният държавен празник в Америка е 4 юли - денят, в който през 1776 г. е приета тяхната конституция. Този документ вече трето столетие служи като образец при изработването на конституции на много страни.

Във Франция официалният празник е 14 юли – денят, в който през 1789 година пада Бастилия. Тази дата световната общественост възприема като символ на премахването на феодалния режим.



В този смисъл, ако хвърлим обективен поглед върху историята на България, то едва ли в нея ще се намери по-значително събитие от създаването на българска азбука и писменност, събитие, което да е така важно както за нашата страна, така и за международната общност. Тази азбука се възприема и използва от редица страни като Русия, Украйна, Македония, Сърбия и др. Тя е приета в ЕС като равнопоставена, наред с латинската и гръцката.

Сега Българският официален национален празник е 3 март, денят, в който през 1878г. се подписва Санстефанския договор, според който се прекратява войната между Русия и Турция. Въз основа на този договор се създава княжество България. Наивно е да се мисли, че руския император е принесъл в жертва около 200 хиляди свои военослужащи за да освободи България. Неговата цел е била да завладее Босфора и получи излаз на Средиземно море. За постигането на тази цел Русия води с Турция многобройни войни, една от които е и тази от 1877 г.

Вярно е също така, че само след 3 месеца Берлинският конгрес, при непосредствено участие на Русия, денонсира Санстефанския договор и територията на България се свива в рамките на Северна България, т.е. от Дунав до Стара планина с население 2 милиона. На 6 септември 1885 г. се осъществява съединението на Северна и Южна България в нейните съвременни граници. Руският император официално исказва своето неодобрение на Съединението и демонстративно отзовава руските офицери, които сабили на служба в българската армия. На 22 септември 1908 г. се обявява пълната независимост на България и превръщане на Княжество България в Царство, което има статус на независима самостоятелна държава, равноправна на другите европейски държави. Всички тези сложни междудържавни отношения и събития не представляват интерес за международната общност, поради което датата 3 март едва ли е уместно избрана за официален национален празник на България. В това отношение, както беше обсъдено по-горе, най-удачна е датата 24 май – денят, в който се чества българската азбука и писменост. Трябва на всички да е ясно, че тази азбука, преди да стане «славянска» , е била вече българска и не е редно, когато някой европеец види, как ние пишем на български, да ни казва с изумление «ама вие пишете с руски букви». Ние, разбира се, не можем да сравним влиянието, което имат руската литература и наука върху световната културавсравнение с българската, но така или иначе, азбуката, която се използва в тези случаи, е българска и, както казват,

« дружба-дружба, но сиренето е с пари».

Не е целесъобразно националният празник на една държава да бъде свързан с нейните взаимоотношения с друга държава, които по силата на многобройни обективни обстоятелства могат да се изменят от приятелски до прохладни и даже враждебни. Да припомним, че през 1887 г. отношенията между България и Русия така се изострят, че се стига до скъсване на дипломатическите отношения.Както е казвал Уинстън Чърчил, «между държавите няма вечни врагове и вечни приятели, а има само вечни интереси». Защо, например, газопровода «Южен поток» така скоропостижно се превърна в «Турски поток»? Очевидно, за Русия тази трансформация е «по-интересна». А за нас? Както казваше Радой Ралин, «за тях ананас, а за нас – праз».



България е член на ЕС и НАТО. Отношенията между Русия и тези две организации в последно време стават все по-напрегнати, което се отразява естествено върху отношенията между България и Русия. Очевидно, в съответствие с мисълта на Черчил, нашите «интереси» по някои въпроси все повече се разминават. В резултат българите започват все по-активно да се делят ня русофили и русофоби. При това трябва да отбележим, че в наши дни най-активните русофили в България са привържениците на «Атака». Тяхният авторитет в страната е такъв, че русофилството на «Атака» може да поражда само русофобство между българските граждани. Жалко, че руските дипломати не разбират тази проста истина. В такава ситуация възниква естествения въпрос: кой какво ще чества на 3 март?

Когато на този ден българските дипломатически представителства в чужбина организират честване на националния празник на страната, то как ще се чувстват нашите дипломати в държави като Турция, Грузия, Румъния, Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Белорусия, Казахстан и други? Кому това е нужно и полезно ли е за нашата страна?



Най-авторитетно и разбираемо за всички, както чужденци, така и българи, ще бъде, ако на 24 май, националният празник на страната, се отбелязва създаването на българската азбука и писменост.

Разбира се, 3 март се явява важна дата в нашата история и тя винаги ще бъде чествана така, както, например, се честват 6 септември – денят на съединението и 22 септември – денят на независимостта.