Всъщност западняците ни мразят от векове

Вестник ЗОРА - Интересните новини на едно място!


 

Всъщност западняците ни мразят от векове


Малко е известно, но освен писател, авторът на „Робинзон Крузо“ е бил именит търговец-вносител на вино, тютюн и одежди. Даниел Дефо работи и като данъчен инспектор и журналист.

Със своите политически памфлети е обявен за един от пионерите на английската журналистика. Като всяка всестранно развита личност Дефо води и двойствен живот като шпионин за торите, по-късно усложнява своето съществуване, тъй като започва да шпионира и за правителството на вигите с пръв министър Робърт Уолпоул.

Освен писател, „бизнесмен“, журналист и разузнавач Даниел Дефо е и икономист. Неговата работа „План на английската търговия“ (A plan of the English Commerce) се явява своевременна енциклопедия и справочник на английската търговия и производство от епохата на Тюдорите.

Може би за щастие на цяла Англия Адам Смит, който прокламира идеята за свободната търговия, не е бил роден преди управлението на Хенри VII или на Елизабет I, тъй като, ако те бяха прочели „Богатството на народите“ Великобритания нямаше да бъде този финансов и икономически гигант, какъвто се явява през XX и началото на XXI век.

В своето произведение Дефо детайлно описва как по времето на Хенри VII Англия увеличава експортните мита на необработена вълна с цел тази суровина да остане в Англия да бъде преработена и да бъде изнесен готов продукт. Хенри VIII остава известен в историята със своята жестокост към съпругите си, но докато се жени и развежда, той последователно продължава политиката на своя баща като отделни периоди от своето управление спира износа на незавършени облекла.

Раздаването на монополни права, субсидирането на местното производство и финансирането на индустриалния шпионаж от английското правителство характеризират най-добре пряката намеса на държавата в икономиката по времето на Елизабет I. По време на испанската инквизиция голямо количество пуритани, известни със своите умения и работоспособност, бягат в протестантска Англия, която ги впряга в развитието на текстилната промишленост, дървообработването и корабостроенето. С цел да се намерят нови пазари, Елизабет инвестира в строежа на мощен флот и изпраща свои търговски пратеници при Римския папа, при руските и персийските царе.

Историята на британската икономика показва, че без яростния протекционизъм на династията Тюдор Англия едва ли би могла да развие текстилната си индустрия, която се превръща във фундамента на по-нататъшните успехи на кралството по време на Индустриалната революция.

През XVII век Англия се утвърждава като основен конкурент на Нидерландия в манифактурното производство и търговията. Индустриалният шпионаж и бариерите за чуждестранни стоки осигуряват успешното производство на текстилни изделия, търговският флот и морските пътища обезпечават дистрибуцията на манифактурните изделия, а колониите и търговските договори с далечни страни гарантират търсенето.

През 1651 г. Оливър Кромуел издава т.нар. Навигационен акт, който гласи, че стоките от Азия, Африка и Америка могат да бъдат внасяни във Великобритания единствено с плавателни съдове, принадлежащи на британски поданици. Стоките от Европа могат да бъдат внасяни в кралството от британски или кораби, собственост на поданици на държавата, в която артикулите са били произведени, а вносът на солена риба е ограничен до такава степен, че тя бива внасяна само ако е изловена на британски плавателен съд. В своята книга „Националната система на политическата икономия“ Фридрих Лист описва последствията от издаването на акта. От първостепенно значение е, че броят на английските търговски „партньори“ в Северна Европа се увеличава, а контрабандата с Испания и Португалия достига своя зенит. Освен това холандците биват ограничени от търговията с китове и бяла риба.

Но според Лист най-важното последствие от подписването на Навигационния акт е сключването на т.нар. Метуенски договор през 1703 г. между Англия и Португалия. По неговата сила Англия намалява митническата тарифа за внос на португалско вино с 1/3. От своя страна Португалия се задължава да върне митническата ставка за вносното английско сукно на равнищата от 1683 г. (23%). Надеждите на португалците се изразяват в увеличаването на приходите от мито и рента от земята. Последиците за Португалия са катастрофални, тъй като техният пазар бива наводнен с английски манифактурни стоки, което способства за разоряването на местните фабрики. Така благодарение на майсторството на британците в преговорите и триумфа на свободната търговия една от най-мощните колониални империи изпада в крайно тежко икономическо положение.

По този повод British Merchant пише: „Веднага след като забраната бе премахната ние изведохме оттам такава маса сребро, че на тях им остана единствено най-нищожно количество за техните собствени потребности. После се заехме и с тяхното злато.“

Историята на Великобритания показва най-ясно как търговската политика се превръща в най-силното оръжие на държавните интереси и колко е тясна връзката между общата политика и политическата икономия. Показателно е, че графовете от Фландрия и Нидерландия не са чели произведението на Адам Смит, но са се досетили, че промишлеността и търговията, която осъществяват би могла да се развива отлично в условията на свободна търговия и липсата на намеса от правителствата на страните от Северозападна Европа. Правителствената защита е тази, която превръща Великобритания от суровинен придатък на малките си съседи във водеща манифактурна и търговска сила, отстраняваща своите конкуренти в континентална Европа и извличаща ресурс от своите колонии, нужен за по-нататъшното развитие на местното стопанство.

През 1776 г. Адам Смит издава своята книга „Богатството на народите“, в която свободната търговия (т.е. такава, при която отсъстват митнически бариери от страна на владетел или правителство) се прокламира като панацея за достигането на просперитета на народите.

В подкрепа на тезисите си шотландецът привежда като доказателство т.нар. „теория за абсолютното предимство“, което се притежава от страна, която с дадено количество ресурси през определен период от време може да произведе по-голямо количество стока в сравнение с други страни, произвеждащи същото благо. Теорията стъпва на отсъствието на тарифи от страна на държавата, на пазари, функциониращи в режим на съвършена конкуренция и на труда като единствен производствен фактор, който е мобилен между отделните отрасли, а разходите по преквалификацията на работниците не са отчетени.

Като пример Смит дава производството на плат и вино във Англия и Португалия. Ако за един месец португалският работник произвежда два пъти повече вино от английския, а производството на плат се характеризира в обратно съотношение, то Португалия притежава абсолютно предимство във винопроизводството, а Англия- в текстилната промишленост. Така, при положение, че двете страни се специализират в производството на стоката, за която разполагат с абсолютно предимство и започнат да обменят вино срещу плат, биха получили големи изгоди в производствен и потребителски аспект. Според теорията за абсолютното предимство на Адам Смит една страна трябва да купува стоки оттам, където те са по-евтини и по-качествени. Безусловно това е един рационален подход, имащ хоризонт не повече от една седмица, както преди малко се уверихме от опита на португалците.

Въпреки известната либерализация на световната икономика след края на Втората Световна война и създаването на ГАТТ (Общо споразумение за митата и търговията), протекционизмът и държавната интервенция продължават да присъстват в правителствената политика на развиващите се държави. За щастие на едни и за голямо съжаление на други западните страни отхвърлят НЕлибералните политики към осемдесетте години на XX в. След разпада на СССР и окончателната „капитулация“ на комунизма интервенционизмът и протекционизмът биват обвинени във всички смъртни грехове, а „невидимата ръка“ на пазара започва да се определя като единственото лекарство срещу тежкото икономическо положение на страните от Централна и Източна Европа. Резултатът от проповядваните идеи за реформи в стил комунистическа агитация от края на XX в. от редица западни либерални икономисти и прилагането на тези идеи от източноевропейския местен „икономически елит“ е превръщането на Русия в суровинен придатък на запада, България е една от най-бързо обезлюдяващите се страни в света, а Украйна днес се разпада пред очите ни.

Връщайки се към Великобритания и нейната стопанска история можем да видим, че до 1721 г. основното русло, в което се развива британската икономика е завоюването на нови и нови пазари и генерирането на печалба за правителството. С идването на правителството на Робърт Уолпоул основният вектор бива насочен към по-дълбокото развитие на манифактурното производство изключително на територията на острова. През 1721 г. се приема ново законодателство, свързано с търговията и производството, което осигурява разцвет на първичното производство в колониите. През двайсетте години на XVIII в. Британия отменя импортните мита върху северноамериканския коноп и дърво. Както читателят вече се досеща, основната цел на този акт е отстраняването на колониалните предприятия от традиционните английски пазари.

Освен това строежът на мелници в Америка бива обявен извън закона, което кара местното население да се преориентира към производството и добива на суровини.

Третото последствие от приетия закон е спирането на конкурентните на британското стопанство манифактури. Производството на памучни продукти от Индия се спира, въпреки че английският им еквивалент е с по-ниско качество, а себестойността- по-висока.

Въвеждайки новия закон, Уолпоул посочва: „Несъмнено нищо не подпомага така силно увеличаването на общественото благосъстояние, както износа на местни манифактурни изделия и вноса на чуждестранни суровинни продукти.“

Британското правителство прекратява производството на индийски памучни изделия, които са по-евтини и по-качествени от английските. Логиката води към изключително „нерационалното“ решение британците да купуват скъпа и некачествена стока, произведена от британски предприемач, който осигурява работа и плаща данъци на правителството.

След края на Наполеоновите войни, през 1815 г., под настиска на едрите земевладелци, английският парламент приема т. нар „Хлебни закони“. Те се явяват търговска бариера, която защитава английските търговци от евтиното чуждестранно зърно.

Фридрих Лист пише:

„Един път овладяла някакъв промишлен отрасъл, Англия в течение на столетия се грижи за него като за младо дръвце, нуждаещо се от опека.“

В своя забележителен труд Лист изразява мнение, че Адам Смит едва ли не, е наивен, а на моменти и некомпетентен икономист. Следейки внимателно световната конюнктура и ценностите на днешната политическа икономия, се наблюдава налагането на теории, които далеч не гарантират просперитета на всички страни. Напротив, те служат за политическото и икономическото превъзходство на едни и загниването на други. Корените на този гениален подход се крият още в XVIII век.

Голямата промяна за английското стопанство идва през 1846 г., когато „Хлебните закони“ биват отменени, както и митата върху множество манифактурни стоки. Този акт се превръща в истинска победа за тогавашните радетели на либералната търговия над меркантилизма. Интересното от стопанската история е, че едва когато Великобритания придобива технологично лидерство над своите колонии и над европейските държави, нейното правителство се решава да „отпусне прегръдката“ от своята индустрия и да отвори границите си за чужди стоки. Точно обратното се случва със страните от ЦИЕ в края на XX в., когато без частна собственост, разрушени икономически връзки и с висок външен дълг им се налага отвън да реализират реформи с цел светкавична либерализация и приватизация, които довеждат до редица икономически кризи, социални сътресения и демографски катастрофи. В СЦИЕ тези реформистки процеси траят около десетилетие, а във Великобритания- почти три века.

В подобно положение се оказва и Америка, след като получава своята независимост през 1776 г. Както вече бе споменато, от интерес на британското правителство е индустрията в колониите да бъде сведена до производството на продукти с ниска добавена стойност. Износът на продукти, представляващи конкуренция за британските е забранен, а добивът на суровини, например, бива широко субсидиран.

Икономическата политика на Великобритания спрямо нейните северноамерикански колонии е резюмирана в едно бляскаво изказване на Уилиям Пит-старши:

„На колониите (в Нова Англия) не бива да им бъде позволявано да фабрикуват повече от гвоздеи за подкови.“

Икономическата защита и безопасност на САЩ се превръща в приоритет на Александър Хамилтън, който от 1789 г. до 1795 г. се явява първият избран министър на финансите в новосъздадената държава. Основната идея в неговия „Доклад за производствата“ (Reports of the Secretary of the Treasury on the Subject of Manufactures (1791) се базира на тезата, че САЩ, чиято икономика е твърде изостанала, трябва да развиват своите отрасли в зародиш, а правителството би следвало да защитава и насърчава предприемчивостта на местните производители.

Финансовият министър не предлага нищо революционно-мита, забрана за внасяне на ред чуждестранни стоки, евтин внос на суровини и въвеждане на стандарти за местното производство.

В книгата си „The Bad Samaritans“ Ха Джун Чанг възкликва:

„Ако той (Александър Хамилтън) беше финансов министър на развиваща се страна днес, МВФ и Световната банка със сигурност щяха да откажат заем за неговата страна и да лобират за отстраняването му.“

„Докладът за производствата“ не постига очакваният резултат, тъй като голяма част от собствениците на южните плантации нямат интерес от развитието на манифактурата в САЩ. Вносните мита за чуждестранни стоки биват увеличени от 5% до 12.5%. Тази подкрепа за местните производители обаче не се оказва достатъчно ефективна.

На 18 юни 1812 г. американският парламент приема решение за обявяване на война на Великобритания. Повод за конфликта се оказва задържането на американски търговски кораб от английска военна фрегата. След отказа на капитана на кораба да се подчини англичаните откриват огън и избиват почти целия екипаж. По време на Наполеоновите войни САЩ подпомагат Франция в конфликта и срещу Великобритания, на което англичаните отговарят с въвеждането на мито върху редица американски стоки и арестуването на американски търговски кораби. Друга причина за избухването на войната се явява стремлението на младата държава да присъедини части от Канада, която през този период е колония на Великобритания. През 1812 г. Конгресът взема решението за увеличаването на митата от 12.5% на 25%. Този акт открива свободно пространство за много местни индустрии, които по-рано са били неконкурентоспособни. Конгресът стига още по-далеч след края на войната. В периода 1816г.-1820г. митата биват вдигани постепенно като достигат до цели 40%.

Британия се явява първата страна, използвала стратегията за развитието на зараждащите се индустрии, но САЩ са нейният най-ярък следовател. Затова историкът Пол Байрох нарича новосъздадената държава „родина и бастион на модерния протекционизъм.“

Ползвайки програмата на Хамилтън за развитието на американското стопанство, местните политици помагат за по-бързата индустриализация на страната. Тези икономически успехи не само превръщат Америка в достоен конкурент на Великите европейски сили, но и се оказват фундаментални за навлизането на страната във втория цикъл на Кондратиев.

В годините след Англо-американската война биват увеличени митата върху почти всички вносни стоки, което от своя страна създава предпоставки за избухването на Гражданската война (1861-1865 г.)

В учебниците по история като причина за войната между севера и юга се посочва робството на „черното“ население в САЩ, но икономическите разногласия също играят толкова важна роля в избухването на конфликта. В интересите на индустриално развитите северни щати е да бъдат въвеждани високи мита за вносните стоки, което прави местните манифактури конкурентни и рентабилни. Основният поминък на южните щати се явява селското стопанство, а някои манифактурни стоки- част от производствения процес. В средата на XIX в. вносните стоки от Западна Европа са по-качествени и евтини от местните поради по-ефективното производство и стандартите за качество върху изделията, въвеждани главно от Великобритания. Затова и покачването на митата играе толкова важна роля в развоя на отношенията между вътрешните сили в САЩ.

В този сложен период на дезинтеграция президент на младата държава става Ейбрахам Линкълн- умерен борец срещу робството и съвременен протекционист. През 1862 г., когато робството е отхвърлено като адекватен обществен строй, се въвеждат нови мита върху импортната продукция като „компенсация“ на разходите за воденето на Гражданската война. Нивото на митата се задържа между 40-50% да началото на Първата Световна война. Стопанската история показва, че Линкълн е президентът, установил най-високите мита в американската история за най-дълго време (около 50 години).

Поредната промяна в данъчната политика на САЩ идва малко преди да избухне Първата Световна война (1914-1918 г.). Митото върху чуждестранните стоки бива понижено от 44% на 25%. Но след края на войната републиканското управление повишава тарифите до 30%.

На 29 октомври 1929 г. (по-известен като Черният вторник) цените на борсата на Уолстрийт рухват. Това дава началото на Голямата депресия- първата широкомащабна икономическа криза, която води до 25% безработица, а цените на селскостопанските продукти падат с близо 60% в САЩ.

Американското правителство предприема незабавни мерки за борба с кризата, но те се оказват меко казано неплодотворни. На 17 юни 1930 г. Хърбърт Хувър подписва т.нар. закон „Смут и Хоули“, отнасящ се до митата. Вносните тарифи на редица стоки биват увеличени до рекордните за това време 48%, което довежда до същинска търговска война. 20 000 вносни стоки биват обложени с нови мита, а през 1933 г. износът на САЩ пада с 61%, а вносът- с рекордните 66%. Страните-контрагенти обявяват бойкот и повишават митата за американски продукти. Освен това САЩ губят търговски партньори като Великобритания, Франция и Германия, които от своя страна ориентират своето стопанство към други нововъзникнали пазари като СССР.

По време на Втората Световна война (1939-1945 г.) САЩ впускат своето стопанство дълбоките води на свободната търговия. След дълги години на мощен протекционизъм, страната започва да сключва договори за двустранно търговско сътрудничество, което довежда до Бретън-Уудските съглашения от 1944 г. и превръщането на долара в световна резервна валута.

По пътя на своето икономическо (респективно и политическо) развитие англо-саксонският свят ефективно сменя своята стратегия. С течение на времето много от ключовите отрасли в техните стопанства вече спират да се нуждаят от привилегии и защита като например текстилната промишленост и във Великобритания, и в САЩ. Но все пак е очевидно, че фундаментът за икономическото развитие в тези страни не се явява теорията на Адам Смит за свободната търговия и отстраняването на държавата от икономическите дела. Стопанската история нагледно показва, че англосаксонците се явяват най-големите радетели на протекционизма без да го излагат наяве. Нищо лично. Просто бизнес. Дори най-обвиняваната във всички грехове на протекционизма страна-Франция, никога не е въвеждала толкова високи мита, както Англия. Тази характеристика, давана и главно от англосаксите, се отнася основно за периода преди Революцията от 1789 г. и за периода след Втората Световна война, но тя (характеристиката) не отговаря на останалите исторически факти.

Още през XIV век жителите на п-в Бретан започват производство на кожени изделия не само за вътрешното потребление, но и изнасят своята продукция в Англия. С помощта на търговците от Ханза французите продават из цяла Европа сол и вино, а по това време в Южна Франция се появяват първите фабрики за копринени изделия. А Анри IV поддържа активно производството на стъкло и кожи в края на XVI в.

Вероятно най-запомнящия се период от стопанската история на Франция се явява времето на управлението на внука на Анри IV- Луи XIV. През втората половина на XVII в. под ръководството на финансовия министър Жан-Батист Колбер (1619-1683) френската икономика преживява своя златен период.

За да превърне Франция в конкурент на Англия, Колбер ползва традиционните методи за начеването бързо и ефективно икономическо развитие. Френското правителство предприема стъпки по рекрутирането на чужди висококвалифицирани работници. Допълнително, с помощта на подкупи бива разгърнат широк индустриален шпионаж с цел придобиване на нови технологии. Чрез добре измислена митническа система Колбер премахва тарифите между отделните провинции. Това помага за развитието на вътрешната търговия и повишава конкурентоспособността на френското производство. Същевременно финансовият министър намалява поземлените данъци и смекчава начина по събирането им. Това спомага изключително за развитието на местното земеделие и експорта на зърно.

При смъртта на Колбер Франция вече притежава мощен търговски флот, който осигурява дистрибуцията на честните стоки из пристанищата на Балтийско и Средиземно море. Освен това тъкачните станове наброяват около 50 хиляди, а държавните доходи достигат до 28 млн. франка.

Скоро след смъртта на Колбер, на 18 октомври 1685 г. Луи XIV подписва едикта от Фонтенбло, с който отменя Нантския едикт, даващ на хугенотите право на свободно вероизповедание, подписан от неговия дядо Анри IV през 1598 г. Този акт от страна на Краля Слънце довежда до унищожаването на протестантските храмове и училища из цяла Франция, а самите хугеноти биват подложени на свирепо преследване от държавата и католическата църква. Скоро след тези събития наяве излизат печалните икономически последствия от решението на краля. Само за няколко години 500 000 души напускат Франция и се отправят към Швеция, Англия, Прусия, Холандия, Америка и Русия заедно със своите умения и капитали. Фридрих Лист посочва, че за три години е разрушено гениалното творение на цяло поколение французи, а кралството влиза в апатията, в която се е намирало преди времето на Колбер.

На фона на „загниващата“ Франция през XVIII в., английската икономика достига своя зенит. Географската близост между двете държави способства за проникването на идеите за свободната търговия във Франция, чийто елит бленува за икономическо развитие. Тези стремления довеждат до подписването на Еденски трактат през 1786 г., с който се либерализира вноса на френско вино в Англия и вноса на английски манифактурни стоки във Франция (12% мито).

Резултатите за Франция се оказват близки до тези в Португалия след подписването на Метуенския договор- ниски нива на експорт и високи на импорт. Еденският трактат се оказва толкова несполучлив, че и без това неразвитите френски предприятия банкрутират, а само три години след подписването избухва Френската революция.

След 1789 г. Френската република губи своя търговски флот и голяма част от колониите си, но въпреки това, благодарение на премахването на вътрешните мита между отделните провинции вътрешната търговия не замира. По времето на Наполеон френската държава прави известни опити да развие местната индустрия. Организирани са изложби, състезания за изобретения, а освен това се създават търговски асоциации, които способстват за по-бързия контакт между „бизнеса“ и държавата.

След като Наполеон бива изпратен на остров Света Елена, Франция изпада в стагнация, която продължава през почти целия XIX век. Интересното е, че точно тогава Франция попада под т.нар. режим лесе-фер(стопанство без съществена държавна интервенция), който продължава до Втората Световна война. По мнението на много икономисти това е и една от причините за настъпилия застой в стопанството на Франция, обвинена във всички смъртни грехове на регулацията от Великобритания.

В действителност през XIX век се наблюдава достатъчно забележимо понижаване на митата в двете западноевропейски страни. Интересното обаче е, че в периода 1821-1825 г. приходите от стойността на вносните стоки във Великобритания е 53%, а във Франция е 20.3%. През следващия петгодишен период доходът е 47.2% и 22.6%. С напредването на годините тези стойности постепенно намаляват и за двете страни, но забележителното е, че едва в периода 1876-1880 г. доходите от стойността на импортните стоки във Великобритания стават по-ниски от тези във Франция: 6.1% и 6.6%. Франция се оказва с много по-либерален режим от северната си съседка, от което съответно и понася големи загуби в икономически план.

През 1860 г. Наполеон III подписва известният Англо-френски търговски договор, с който съществено биват намалени митата върху английските вносни стоки под 30%, а експорта на френско вино и бренди към острова се увеличава 2 пъти. По това време френското правителство така или иначе не създава големи прегради пред чуждестранните производители е експортьори, което показва, че значението на този договор не е толкова голямо за Втората империя.

В годините на Третата Република (1870-1940г.) икономическото ръководство на страната се поема главно от Министерството на финансите. В режима на класическо „лесе-фер“ стопанство държавният бюджет бива насочен към финансовите нужди на чиновничеството, правото, реда, инфраструктурата и образованието и по този начин регулацията на икономическите отношения достига своя минимум.

След края на Втората Световна война всички пострадали страни се заемат с възстановяването на стопанствата си и установяването на нови икономически отношение помежду си. Правителството което използва регулаторните методи като свой основен прерогатив е френското.

Държавата започва процес на незабавна национализация на ключови индустрии и инвестира допълнителни средства в развитието на други сегменти в икономиката, които се намират в зародиш чрез държавни търговски банки. Данъците биват задържани на сравнително високо ниво до края на шестдесетте години на XX в. с цел по-големи приходи за държавата и преразпределение на средства към развиващите се отрасли. В резултат на тези действия към осемдесетте години на XX в. Франция се превръща в световен лидер в производството на транспортни, комуникационни и други средства като оспорва и до днес лидерството на Германия в ЕС.

В представата на източноевропееца центърът и водещата сила в Европа остава Германия. Тя е символ на чистота, порядък, високи доходи и качествени автомобили. Икономическият успех на Германия обаче не се дължи толкова на защитата на местния производител от чуждестранните стоки, както във Великобритания и САЩ.

Още от XVIII в. пруските управници се заемат с развитието на производствата, намиращи се в зародиш. Освен въвеждането на редица мита и раздаването на монополни права по времето на управлението на Фридрих Велики (1740-1786г.) най-голямата германска държава влиза в ролята на регулатор в ключовите за нея индустрии. Когато Фридрих идва на власт Прусия все още се намира в състоянието на суровинен придатък главно на Великобритания като вълнените и ленените продукти са единствените завършени стоки, които биват изнасяни. За да се промени това неблагоприятно положение в Прусия биват създадени търговски къщи, които играят ролята на съвременните консултантски фирми. С тяхна помощ се създават нови видове производства, сред които са ножарството, оръжейното производство, захарната промишленост и други.

През 1740 г. Пруското кралство анексира областта Силезия, богата на полезни изкопаеми, в хода на Войната за австрийското наследство (1740-1748г.)

На територията на областта се заселват различни тогавашни предприемачи като Граф фон Реден, който довежда със себе си различни машини за обработване на желязо и вълна. В добавка към множеството предприятия през 1820 г. е създаден т.нар. Занаятчийски институт (Gewerbeinstitut) за обучаване на висококвалифицирани работници и спонсориране на пътешествия зад граница с цел набирането на информация и технологии за производството. Казано накратко Занаятчийският институт финансира немския индустриален шпионаж.

През 1834 г. по инициатива на Прусия се създава Германския митнически съюз, в който се присъединяват всички германски държави с изключение на Австрия. По мненията на някои историци това благоприятства за възникването на общ германски вътрешен пазар, което спомага за последвалото обединение на германските княжества с Прусия.

Немците осъществяват и дълбоки реформи в образователната си система през първата половина на XIX в. Освен че в този период се отварят много нови училища и университети, преподаването на теология бива заместено от природните и точните науки. По това време дори в Оксфорд и Кембридж фундаментът на елитното образование остава науката за Бога.

По време на Втория Райх (1870-1914г.) Ото фон Бисмарк въвежда мито за защита на немското селско стопанство и преработката на метали от Силезия и Рур. Главните мотиви на обединителя на Германия е запазването на съюза между юнкерите (едрите земевладелци, аристократи) и крупните индустриалци. По тази причина въвеждането на тарифи за вносните стоки и създаването на картели не би трябвало да бъде толкова подценявано. Митническата защита, макар и сравнително ниска по това време (между 10 и 20%) създава благоприятни условия за работата на създадените картели, за агресивната иновация и вътрешните инвестиции. Тези икономически политики в обединена Германия създават условия за прилагането на социални политики и подобряването на образованието, които от своя страна поддържат мира в така разделеното новосформирано немско общество под етнически, културен и религиозен принцип.

Разделението в обединена Германия от края на XIX в. се пренася в обединена Европа от началото на XXI в. То се изразява не само в бита и културата, но и в икономически и социален аспект. Въпреки че политиците от Източна Европа имат на разположение широк спектър от примери за натрупване на национално богатство, не се притесняват да приемат безвъзвратно теиориите за пазарния фундаментализъм и мита, че западния свят е забогатял въз основа на либералните практики и всемогъществото на свободния пазар.

За голямо нещастие на източноевропейците през 90-те години точно западът налага неолибералната идеология като панацея за икономическите кризи, които избухват една по една във всички постсоциалистически страни. Този вид политика бива налаган главно от организации като МВФ и Световната банка, които се превръщат в „хрътки“, лобиращи за имплементацията на закони от различен стопански характер, които създават условия за стъпването на транснационалните корпорации и техните дъщерни компании на източноевропейския пазар.

По този начин през 90-те години западът отне възможността на СЦИЕ да реализират техническия и икономическия пробив, за които гражданите в тези страни мечтаеха в края на 80-те години на XX в. При малкото случаи на съпротива, свързана със „затягането на коланите“, и днес източноевропейските лидери биват обвинявани в икономическа некомпетентност в добрите случаи, а в лошите ги обвиняват в корупция или авторитарност. А през цялото това време техните граждани бягат в същия този запад в търсене на по-добър живот, който можеха да имат и вкъщи.





- - -
Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук" на ГРУПА - БЪЛГАРСКИ ПЕЧАТ!
Напиши своето мнение, коментар, качи снимка!

- - -
Четете ни навсякъде във вашия смартфон, таблет или компютър.
- - -
Следете информация за последните новини и анализи във Facebook и Twitter.
...
Източник ZORA NEWS

***************************
Deep BLUE - Резервирай сега - 0888 369 884
E-mail: This e-mail address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it

***************************

LUX Bulgaria, вашият онлайн магазин!
За справки и поръчки обадете се на: 0888 369 884 или пишете на лично съобщение
https://www.facebook.com/luxbulgaria1/
***************************


***************************
Искате ли повече приятели? Искате ли повече лайквания? Искате ли повече клиенти? Обадете ни се на телефон: 0888 369 884

Изграждане не личен и корпоративен имидж!

Управление  на социални мрежи, максимални резултати, много приятели, много клиенти! Предлагаме на вашето внимание нашите услуги, Максимизирне на вашите приходи!

Трябва да инвестирате във вашето време? Трябва да сте сигурни във възвращаемостта на вашите инвестиции? Не знаете как да се сдобиете с повече приятели? За това е много важно за вас, вашата фирма да знаете как се управляват правилно социалните медии. Ние ще ви помогнеме, ние знаем как! Ще ви спестиме време и средства. Максимизирайте вашите приходи!

***************************
Професионални счетоводни услуги: 0888 369 884

ПРОФИН – счетоводно обслужване е българска компания която е създадена, за да посрещне нуждите на частните и корпоративните клиенти от целия спектър на счетоводните услуги.
Клиентите ни се доверяват защото:
•    в офиса ни работят много добри професионалисти;
•    предлагаме най-доброто решение за всеки клиент;
•    клиентите ни получават точна, достъпна и разбираема информация за хода на своя бизнес, което им осигурява възможност за взимането на оптимални управленски решения;
•    клиентите ни имат възможност да направят своя избор между пълния пакет услуги за цялостното счетоводно отчитане на абонаментен принцип, до инцидентното отчитане на отделна дейност;
•    информацията към всички възможни институции се подава с електронен подпис;
•    връзката ни с клиентите се осъществява на място в офиса им, в нашия офис или по електронна поща;
•    работното ни време е изцяло съобразено със спецификата на клиентите ни.

***************************

Юридически услуги : 0888 369 884
Предлагаме юридическо обслужване на фирми и на физически лица по време на целия цикъл от подписването на предварителния договор до издаване на нотариалния акт за имота.

Услугите които предлагаме при сделките с недвижими имоти са :

· Проверки за тежести върху имота;
· Проверка на имота по документи;
· Правни консултации;
· Изготвяне на предварителни договори за покупко-продажба на имот;
· Изготвяне на правни становища;
· Изготвяне на различни договори по желание на клиента;
· Участие в преговори при имотни сделки.
· Юридически иммиграционни услуги.

***************************
Недвижими имоти: + 359888 369 884

Предлагаме ви висококачествени имоти, намиращи се на териториите на нови актуални пазари.  Възприемаме се като отговорна и почтена компания, чийто приоритет са индивидуалните потребности на нашите клиенти в областта на недвижимите имоти. Стараем се да разпознаем и удовлетворим всяка от тези нужди, спазвайки както пазарните принципи и високите професионални стандарти, така и етичните правила и норми.

Едно от нашите предимства е умението ни да формираме и развиваме сплотени екипи от силно мотивирани служители и специалисти.

Екипът ни е съставен от образовани млади хора, тясно специализирани в обслужването на териториално отделени райони и отделни видове собственост. Ние разполагаме със собствена информационна система за управление на база-данни от недвижими имоти, което ни позволява да обявяваме и да поддържаме в актуалност голям брой разнородни оферти за търсене и предлагане на недвижими имоти. Моля при интерес към оферта на "LUX BULGARIA" се свържете с консултант на компанията. Ще получите професионална консултация и помощ при закупуване на недвижима собственост.

Информацията, съдържаща се в този сайт не е търговско предложение и не е обвързваща. Всички снимки са компютърно генерирани.

Снимките, скиците, чертежите и другите форми на графично представяне на обектите са представени само с цел онагледяване и могат да се различават от действителните. " LUX BULGARIA" не гарантира и не поема никакви правни задължения или отговорност за точността и пълнотата.

За последна актуализирана информация, моля обръщайте се към офисите и представителствата на компанията.

***************************
Интериорен дизайн: + 359+ 0888 339 963

Интериорният дизайн е нещо повече от изработването на идеен проект. Това е комплексна услуга, която съчетава и придава еднаква тежест както на предварителното планиране, така и на самата работа по реализацията на проекта. Това е комплексен процес, финалът на който е изящен и уютен интериор. Дългогодишният ни опит в дизайна, планирането и реализацията на цялостни интериорни проекти ни дава увереността да гарантираме, че идейният проект и неговата реализация ще отговорят напълно на Вашите очаквания.




***************************